Йерархия

Ние - хората в десният, консервативен спектър нерядко споменаваме като някакъв стълб в нашите виждания йерархията. Но какво е йерархията? Това е в превод "свещен ред", именно свещено подреждане, а не всякакво подреждане, в какъвто смисъл често разбираме думата днес.

Разчоплим ли феноменът обаче излизат наяве няколко работи. Първо - йерархията се конструира винаги и по правило отдолу нагоре и всяко последващо стои като следствие, а не като причина. Например когато се говори за мъжът като "глава на семейството" е необходимо да има преди това наличие на семейство. Или аналогично - царят, президентът и прочие са държавни глави, но техните действия представляват символно действията на целите им народи, а не обратното. В момента в който действията на главата не следват от движенията на тялото ние говорим вече за тирания, а не за василия - праведно царство.

После - йерархията е винаги условна спрямо нещо. Например авторитетът на един патриарх колкото и да е безспорен винаги отстъпва в пределите на един манастир пред авторитетът на аввата. Ключът за разбирането на йерархията е именно в подредбата. Например дървото на растителните и животинските царства е един номиналистки опит за класификация по външни белези. Можем да кажем, че човекът е пръв в царството на животните само ако вземем предвид критерия на разума. Но настрани от това нямаме право на претенцията за първенство - повечето животни ни превъзхождат я със сила, я с бързина, я с отрова или жестокост. Така и в човешкото общество йерархията никога не е безспорен и обективен измерител - царят може да е държавен глава, но да е податлив на езиците на съветниците или ласкателите си, а отишъл на театър президентът ръкопляска и се покланя на майсторлъка на актьорите. Батките в БМВ-та по пътищата са г-н Никой в йерархията на инженерите построили колата и в тази на собствените си работодатели.

С две думи йерархията действа изключително ситуационно. За това на английски език много удачно наричат този вид властови отношения temporal power, сиреч временна/времева власт.

Ето един пример за следствията от първото положение, а именно това е ролята на пропагандата. Пропагандата съществува точно за да "закърпи" дупката между действията на управляващият и движенията на народа. Обикновения човек трябва да бъде убеден в правотата на посоката, в която се движи кораба. Иначе няма да гребе в исканата посока.